Изминаха 20 години от въздушното нападение на САЩ над Либия, извършено през нощта на 14 срещу 15 април 2006 г. Операцията “Елдорадо Каньон” беше наредена от президента Роналд Рейгън в отговор на атентата в берлинска дискотека, станал няколко дни по-рано. Целта беше “да се накаже” либийското държавно ръководство начело с полковник Кадафи за инспириране, поддръжка и финансиране на терористични действия и режими по света. Американските ВВС в 11-минутно нападение поразиха военни и граждански обекти в Триполи, Бенгази, Бенина и Сиди Билял, за които се смяташе, че са пряко свързани с осъществяването на терористична дейност или подготовка на терористи.
Оценката
на това събитие има разнообразни и противоречиви аспекти:
във военната история на САЩ то ще остане като повратен момент в
преодоляването
на разстояния при боен полет (излетелите от Англия “Ф111” трябваше да
осъществят безпрецедентно дълъг полет, по време на който да бъдат
зареждани
неколкократно във въздуха); за международните отношения то отваря нова
страница особено по отношение на ролята, която оттук нататък ще играе
САЩ, а също и ООН, за Либия несъмнено
това е паметно събитие, нанесло човешки и материални щети и сложило
отпечатък
на нейната бъдеща политика. В хуманитарен аспект трябва да отбележим,
че въпреки
прословутата “хирургическата точност” на лазерно насочваните оръжия на
американците, бомбардировките взеха над 50 цивилни жертви, сред които и
член на
семейството на Кадафи.
За българите в Либия, около 15000 по това време, както и техните семейства и приятели в България, тези събития ще останат завинаги белязани от преживения страх и ужас, но и от нещо друго.
Тези дни моята приятелка Юлия, акушерка, вече в пенсия, вероятно си припомня драматични събития отпреди 20 години, когато по време на бомбардировката над Триполи, тя се беше оказала блокирана в асансьор на болница “Джала” заедно с раждаща либийка. Юлия беше помогнала на жената да роди едно здраво момченце. Устояла на всеобщата паника в либийската столица, тя беше поела смяната си в родилното отделение и в това не беше единствена.
Стотици български медицински специалисти, работещи по това време в болниците на Джамахирията останаха на поста си и изпълниха своя професионален и хуманен дълг. По-късно като израз на благодарност и признателност либийският държавен ръководител Муамар Кадафи реши да награди българските медицински кадри с допълнителен отпуск и материални възнаграждения.
И така българските медици бяха герои в Либия през 1986 г., когато трябваше да спасяват либийските пациенти в нощта на въздушното нападение. Дванадесетина години по-късно техни колеги се оказаха “терористи”, виновни за заразяването на стотици деца със спин?! В проточилия се съдебен процес те може би отново трябва да спасяват някого - този път гафовете на либийското здравеопазване и политика въобще.
Годишнината от тези печални събития е повод отново да изразим съжаление за невинните жертви, които те взеха. Заедно с това, обаче, бихме желали да напомним на гражданите и правителството на Либия къде бяха българските медици в един безпрецедентно тежък за страната им момент. Още повече, че българската дипломация, която несъмнено знае този факт, никога досега не го използва в подкрепа на нашите медици по спин-процеса, както и в защита на националното ни достойнство.
Даниела Божинова, арабист
Авторката е работила като преводач в Либия през 1986-1990 г.